Някак си от известно време ме избива на мисли, но пък рядко имам желанието и възможността да ги изкарам на яве. Понякога се случва да чета нещата, които си мисля – просто и някой друг мисли по същия начин. В случая попаднах на блог поста на на Свилен Милев – Възможно ли е семейното щастие?.
Единствено мога да добавя към написаното (тъй като напълно съм съгласен с думите на Свилен).
Малко хора знаят историята на Facebook и идеята за създаването му, но от e-vesntnik са се постарали и са публикували любопитна информация по въпроса в няколко статии:
“Фейсбук” – клюкарка, издайник, крадец, заместител на реалния живот
Facebook може да ни направи инфантилни и некомуникативни(в. Гардиън)
Раждането на “Фейсбук” или милиардери по неволя:
Това, което щеше да провокира хората да използват Facebook, не беше просто воайорският замисъл. Те щяха да са привлечени от комбинацията между воайорство и интерактивност. Казано по-просто, сайтът беше замислен като имитация на случващото се всеки ден в колежа – на онова, което очертаваше параметрите на колежанския социален живот, което караше хората да ходят в клубове и барове, че дори и в учебните зали и столовата. Да се срещат с други хора, да общуват, да разговарят – а естественият катализатор на всичко, двигателят на всяка социална мрежа, беше толкова прост и фундаментален, колкото и самата човешка природа.
Разсъждавайки над горния цитат започва да ме избива мисълта, че TV предаванията, филмите и социалните мрежи (те по-скоро трябва да се наричат асоциални) някак си все повече изграждат желанията и нужните на обществото… тъжно, но изглежда факт.
Сякаш вече не се радваме когато получаваме/даваме цвете, защото не е като по филмите, някак си не притежаваме това актьорско изражение.
Не искам да съм продукт на Листопад и Биг брадър или Facebook! Ревностно обягвам всякакви подобни предавания. Не искам някакви чужди представи да диктуват желанията и действията ми.
мерси за линка. това с асоциалните мрежи ми хареса
много хора са нещастни, но го смятат за личен провал и упорито избягват темата
Всичко е въпрос на възпитание според мен
Последнот от MacTeP: България на кръстопът ама друг път
Съгласен съм, но едвали е само това. Може би като се включи и заобикалящата среда…
Когато излизаш с програмисти е много вероятно да станеш програмист (ако вече не си) :):)