Чудех се как да озаглавя този пост, докато не попаднах на подаръка на Анастасия.
Днес, както си прескачах липсващите плочки по тесните тротоари в центъра, срещу мен изскочи млада жена (направо в скобите ще спомена, че беше страшна мадама!), носеща чанти в две ръце. Инстинктивно се изместих в страни, за да не се налага тя да ме заобикаля. Тъкмо се разминавахме, когато тя ми каза “Благодаря”. Всеки продължи напред и едва секунди след това се замислих, че ежедневно отстъпвам място, било то на някой по-забързан от мен или просто възрастен човек, но това “Благодаря” бе толкова неочаквано. Стана ми приятно – красива жена, която можеше просто да подмине изсипаната ми личност, но не! Тя каза “Благодаря”.
Аз от своя страна благодаря на Анастасия за позитивния клип
Старо, но златно 🙂 Гледах го за трети път цялото и пак ми хареса. Желязно е!