Минаха десет минути след земетресението, медиите още мълчат – интересно кога ще има развитие 🙂
Ъпдейт 03:32 – нещата се нормализираха. Хората се прибраха у тях си. Даже сайта на днес.бг се отваря от половин минута. Всъщност не – продължава да не се отваря. По другите новинарски сайтове нещата изглеждат нормално.
Ъпдейт 03:19 – дир.бг първи отбелязаха красноречивия факт с две изречения. Земетресението е 5.6 по Рихтер!
Ъпдейт 03:16 – сайта на днес.бг. спря да работи Този път две заключение: 1. Средно статистическото време за пускане на компютъра от не туитърджия е 10 минути. 2. Днес.бг трябва да обмислят сериозно техническата си подготовка.
Ъпдейт 03:14 – половината кийтайски народ започна да пише в туитър. Заключение: средно статистическото време за пускане на компютъра на един туътърджия е 8 минути.
Ъпдейт 03:12 – навън ръми, народа е между блоковете и се чува плач и яко бърборене. Дори през деня няма такава шумотевица.
Има вече тук там някоя друга статия 🙂
Последнот от MacTeP: Покупка на GPS навигация и карти
bTV реагираха след 40-на минути, за другите не знам. Няма адекватен информационен канал, аз разбрах за силата и епицентъра (5,6 – Перник) от Facebook.
Marto ne sledish sportnite saitevo te sa go otbelqzali v 03:02 HAHAHAH
Никога не съм разбирал хората, които по време на каквото и да е бедствие започват да ровят по сайтове или да въртят канали по телевизията, за да видят какво е. Нападката не е лична, надявам се да не се засегнеш, но има някои неща, които един нормален човек трябва да знае и спазва:
1. Става земетресение и това е факт, който със сигурност го знаеш. Информацията “колко по Рихтер е” и “къде е епицентъра” всъщност за теб (обикновения човек) въобще не е важна, защото независимо дали я знаеш или не – не можеш да направиш абсолютно нищо.
2. Данните по медиите (трябва да са) такива, че да успокояват хората и да ги инструктират какво да правят – ако го правеха, щяха да са полезни. За съжаление не се справят много добре в тази си част. При това не напоследък, а традиционно от десетилетия насам.
3. С оглед на казаното в предишната точка – “туитовете”, “темата във форума”, “чата”, “социалните мрежи” и подобни места са нещо, на което човек може да се посмее в последствие, но по време на самото природно бедствие са напълно безсмислени места за “обитаване”.
4. Следващият път вместо да стоиш пред компютъра ще е по-добре да спазиш елементарните правила:
а) Отиди на място, където няма възможност от падащи предмети над главата ти;
б) Рамката на вратата е най-подходящото място, но само ако живееш в панелен блок. Иначе не е “по-безопасно” от което и да е друго. И все пак обикновено няма рафтове, картини, гардероби, стъкла и полилеи над рамката на вратата – затова не е зле да отидеш под нея. Външната врата най-често се оказва най-добър избор – ако някой съсед се е втурнал да тича по стълбите можеш да го сграбчиш, да му удариш два шамара, за да се свести (образно казано) и така да го спасиш я от счупен крак, я ръка, я просто цицина от падане по стълбите..
в) Като премине – слез спокойно по стълбите, подишай чист въздух на открито, помогни на други паникьосани хора като ги успокоиш и ги насочиш към привидно най-безопасните места.
г) Полафете със съседите, разкажете си последните клюки, приберете се вкъщи когато паниката у всички отмине.
Последните неща не са нещо, което гарантирано ти спасява живота или т.н. В силно урбанизирани територии като София например е еднакво опасно навън и вътре. Навън я някой кретен ще тръгне да бяга с колата, я някое старо дърво ще се скърши, я ще падат керемиди от покривите. А толкова много ни презастроиха, че всъщност понятието “паркинг” и “площадка” не съществува – рядко има подходящи широки междублокови пространства, които са истинското безопасно място. Затова излизането ти навън е по-скоро социална дейност – най-вече като помогнеш на други хора. Или по друг начин казано – да изпълниш ролята на медията.
Колкото до самите медии – при по-тежки ситуации слушайте радио. Това е единствения правилен източник на информация. Причините са много, но най-основната – не зависиш от кабели и електрозахранване..
Последнот от Филип Петров: Някои задачи от контролна работа №2